събота, 1 март 2014 г.

Животът в мините

Седейки в задната част на патрулната кола, използвана за превоз на миньорите на Апатрос между единствената колония и мините, Дес се чувстваше изчерпан. Единственото, което искаше бе да се върне при леглото в бараките и да спи. Адреналина бе изсмукал всяка капчица сила от тялото му, оставяйки го свръхчуствителен към скованоста на ставите и протестите на тялото си. Той се отпусна тежко в неговата седалка и се взря във вътрешността на транспортера.
          Обикновено щяха да бъдат двадесет миньори натъпкани в спидера с него, но този път беше празен с изключение на него и на пилота. След боя с Герд бригадира отстрани от работа Дес, без заплащатане, наказание влязло в сила незабавно и нареди да го транспортират обратно до колонията.
          - Тази история започва да се повтаря, Дес - бе казал отговорника на смяната с мръщене. - Трябва да ти дадем урок този път. Няма да работиш в мините, докато Герд не се излекува и се върне обратно на работа.
          Което всъщност и бе целта на Герд и означаваше, че той нямаше да може да спечели никакви кредити, докато Герд не се върне. Дес щеше да плати стаята и храната му, разбира се. Всеки ден, през който той мързелуваше, не правейки нищо щеше да бъде за негова сметка, увеличавайки дълга, който той така отчаяно работеше за да изплати.
          Дес прецени, че ще минат четири или пет дни, докато Герд бъде в състояние да борави с хидравличен чук отново. Медика на място възстанови отрязания палеца използвайки виброскалпел и синтетична плът. Няколко дни на инжекции с колто и някое евтино лекарство за потискане на болката, и Герд щеше да е на линия за работа. Потапянето в бакта би могло да го излекува за един ден, но бактата беше скъпа, и Компанията не би прибегнала до нея, освен в случай, че Герд имаше миньорска застраховка, в което Дес силно се съмняваше.
          Повечето миньори никога не си създаваха ядове със спонсорираната от ОРО застрахователна програма. Тя беше прекалено скъпа. Като се съберяха парите за стаята, храната, както и таксите покриващи разходите за транспорт до и от мините, повечето смятяха че са дали на ОРО повече от достатъчно от техните трудно спечелени пари, без да плащат допълнително и за застрахователните премии.